Един неразделен клас

с радостни песни и шеги

дълго огласяше града

след петия час.



Един неразделен клас

с общи тревоги и мечти

чертаеше своя път.

И вярвахме всички до един,

че ни чакат само празници,

че е щедро без предел

времето пред нас.



Припев:

Къде останахте, чудни вечери,

с безброй желания неизречени?

Къде сте мигове пожелавани

със откровения незабравени

цял живот?